„ОБЕЩАНИЕ СТРАЖДУЩЕМУ БЕССОННИЦЕЮ”
Анна Петровна Бунина (1774-1829 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБЕЩАНИЕ КЪМ СТРАДАЩИЯ ОТ БЕЗСЪНИЕ
Той:
– Аз цяла нощ не спя – измъчвам се, въздишам...
Аз:
– Заспивай, не унивай! Аз поема пиша.
Ударения
ОБЕШТА́НИЕ КЪМ СТРА́ДАШТИЯ ОТ БЕЗСЪ́НИЕ
Той:
– Аз ця́ла но́шт не спя́ – измъ́чвам се, възди́шам...
Аз:
– Заспи́вай, не уни́вай! А́з пое́ма пи́ша.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Бунина
ОБЕЩАНИЕ СТРАЖДУЩЕМУ БЕССОННИЦЕЮ
Он
Я ночи все не сплю, – томлюсь, – изнемогаю.
Я
Уснёшь, – не унывай! Поэму я слагаю.
1812 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Анна Петровна Бунина е родена на 7/18 януари 1774 г. в с. Урусово, Рязанска губерния. Произхожда от старинен дворянски род. Пише стихове от 13-годишна, първата й публикувана творба е прозаичната миниатюра „Любовь” в сп. „Иппокрен” (1799 г.), а първото й стихотворение е отпечатано през 1806 г. От 1802 г. живее в Санкт Петербург, самообразова се, учи френски, немски и английски език, математика и руска словесност. Първата й стихосбирка „Неопытная муза” (1809 г.) има голям успех сред интелигенцията и дворянството; през следващите години пише нови книги, издава сборника с проза „Сельские вечера” (1811 г.), превежда от френски поезия и драматургия. От 1815 до 1817 г. живее в Англия, след връщането си се установява в Москва. Руската академия на науките издава три тома с нейни творби (1819-1821 г.). Наричат я руската Сафо. Умира на 4/16 декември 1829 г. в с. Денисовка, Рязанска губерния.